Червеният демон
Призрачна нощ настана,
изгря кървава луна.
Кошмар съня е обзел
и разума е оплел.
Времето безстрастно отлита,
Червеният демон връхлита,
ураган лудее му в душата,
нерадостна ще ви е съдбата.
С червена броня е на гърдите
и червен шлем със рубин отпреде,
със червен меч в ръката
и огнен бич в другата.
Очите му пронизват като стрели,
в тях неугасим вечен огън светлù.
Сърцата той покрива със печал,
а неговото не познава жал.
Кръв ще се лее при всяко положение,
в това не ще има никакво съмнение,
слушайте сечта жестока,
демони пируват тука.
Червени крила неуморими
летят високо неуловими.
Смразяващ смях гръмко се устреми,
всякаква съпротива ще сломи.
Червеният демон полита
и под него всичко помита,
леден въздух повя
и самота навя.
ноември 2002
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виталий Георгиев Все права защищены
