4 abr 2008, 17:57

Червено

  Poesía
759 0 8

Вторият светофар

или третата пресечка

всъщност няма значение

защото така или иначе

ще се загубиш

но ти си свикнал

да губиш

най-добре си губиш

времето

и ключовете

така че доубий

онези минути

на лутане

когато ти казах

че съм загубена

ако някой от нас

се намери

доубий ги

и остави времето

само да си влачи

трупа след нас

докато ние

се замеряме

със стрелки

от часовници

ей така на шега

все ще намерим нещо

за губене

себе си няма да търсим

и ако ми влезе

някоя от стрелките

в окото

обещай ми

в минало време

че едноокият от нас

ще допие рома

и тогава ти позволявам

да ме излъжеш

че нямало светофари

които винаги светят

в червено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аааааааааааааааааааа трепач...някак си и аз така се опитвам да пиша дългите си "изповеди " ама ....браво !!!
  • Признавам те...Великолепна и уникална!
    много те харесвам...такава каквато си!
    с обич, Мария.
  • !!!
    Амииии, това си е нашата Мария!
    п.п. Защо ли не съм изненадана!
  • А-леле-майко!
    Ти си се превърнала в чудовище! (Тва в якия смисъл)
    Не, това наистина ме размаза (аз пиша коментар?!?)
    Евалла!
  • Невероятно пишеш!!!
    Отново съм без коментар!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...