4.04.2008 г., 17:57

Червено

758 0 8

Вторият светофар

или третата пресечка

всъщност няма значение

защото така или иначе

ще се загубиш

но ти си свикнал

да губиш

най-добре си губиш

времето

и ключовете

така че доубий

онези минути

на лутане

когато ти казах

че съм загубена

ако някой от нас

се намери

доубий ги

и остави времето

само да си влачи

трупа след нас

докато ние

се замеряме

със стрелки

от часовници

ей така на шега

все ще намерим нещо

за губене

себе си няма да търсим

и ако ми влезе

някоя от стрелките

в окото

обещай ми

в минало време

че едноокият от нас

ще допие рома

и тогава ти позволявам

да ме излъжеш

че нямало светофари

които винаги светят

в червено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • аааааааааааааааааааа трепач...някак си и аз така се опитвам да пиша дългите си "изповеди " ама ....браво !!!
  • Признавам те...Великолепна и уникална!
    много те харесвам...такава каквато си!
    с обич, Мария.
  • !!!
    Амииии, това си е нашата Мария!
    п.п. Защо ли не съм изненадана!
  • А-леле-майко!
    Ти си се превърнала в чудовище! (Тва в якия смисъл)
    Не, това наистина ме размаза (аз пиша коментар?!?)
    Евалла!
  • Невероятно пишеш!!!
    Отново съм без коментар!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...