30 oct 2008, 11:01

Червено цвете

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Червено цвете с пламнали желания,

поднасяш своя огнен зов.

Като стрела прелиташ над простора,

пронизваш моя ум и моята душа.

Червено цвете в слънчеви ридания,

роса от облачно кълбо,

теменужено унесен поглед,

връщат моя ден към светлина,

разлистена като дърво

от розово стебло.

Крайпътен лист отронва се безшумно,

полита с лекота от досега на вятър тих.

Седя край пътя, поглед впила,

теменужен поглед

да почувствам в утринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Велинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...