30.10.2008 г., 11:01

Червено цвете

1.1K 0 2

Червено цвете с пламнали желания,

поднасяш своя огнен зов.

Като стрела прелиташ над простора,

пронизваш моя ум и моята душа.

Червено цвете в слънчеви ридания,

роса от облачно кълбо,

теменужено унесен поглед,

връщат моя ден към светлина,

разлистена като дърво

от розово стебло.

Крайпътен лист отронва се безшумно,

полита с лекота от досега на вятър тих.

Седя край пътя, поглед впила,

теменужен поглед

да почувствам в утринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...