Червено цвете с пламнали желания,
поднасяш своя огнен зов.
Като стрела прелиташ над простора,
пронизваш моя ум и моята душа.
Червено цвете в слънчеви ридания,
роса от облачно кълбо,
теменужено унесен поглед,
връщат моя ден към светлина,
разлистена като дърво
от розово стебло.
Крайпътен лист отронва се безшумно,
полита с лекота от досега на вятър тих.
Седя край пътя, поглед впила,
теменужен поглед
да почувствам в утринта.
© Ирена Велинова Всички права запазени