Червено цвете с пламнали желания,
поднасяш своя огнен зов.
Като стрела прелиташ над простора,
пронизваш моя ум и моята душа.
Червено цвете в слънчеви ридания,
роса от облачно кълбо,
теменужено унесен поглед,
връщат моя ден към светлина,
разлистена като дърво
от розово стебло.
Крайпътен лист отронва се безшумно,
полита с лекота от досега на вятър тих.
Седя край пътя, поглед впила,
теменужен поглед
да почувствам в утринта.
© Ирена Велинова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
