6 feb 2011, 12:04

Червено куче

  Poesía » Otra
664 1 5

                                          Вдъхновено от картина на Пол Гоген

 

 

Видях червено куче на една картина.

Изложбата бе пълна със ценители.

И всеки край картината премина.

Със безразличие. Или с възхита.

 

Харесах кучето. Съвсем на място беше.

Навярно имаше си своя тайна.

В главата ми натрапчиво въпросът се въртеше:

Умишлена ли бе червената боя, или случайна?

 

Какво ли искал е художникът да каже,

или на мъдрост някаква да ни научи?

Не се бе колебал пред нищо. Даже

да нарисува странното червено куче.

 

И ежедневно често ни се случва -

червени кучета пресрещат ни на всеки ъгъл.

Да ни напомнят, че не всичко сме научили

и Глобусът не е перфектно кръгъл.

 

В картината стоцветна на Живота

внезапно изненадват ни промени.

Във песента ù има нова нота...

А ние сме си кучета червени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...