Feb 6, 2011, 12:04 PM

Червено куче

  Poetry » Other
665 1 5

                                          Вдъхновено от картина на Пол Гоген

 

 

Видях червено куче на една картина.

Изложбата бе пълна със ценители.

И всеки край картината премина.

Със безразличие. Или с възхита.

 

Харесах кучето. Съвсем на място беше.

Навярно имаше си своя тайна.

В главата ми натрапчиво въпросът се въртеше:

Умишлена ли бе червената боя, или случайна?

 

Какво ли искал е художникът да каже,

или на мъдрост някаква да ни научи?

Не се бе колебал пред нищо. Даже

да нарисува странното червено куче.

 

И ежедневно често ни се случва -

червени кучета пресрещат ни на всеки ъгъл.

Да ни напомнят, че не всичко сме научили

и Глобусът не е перфектно кръгъл.

 

В картината стоцветна на Живота

внезапно изненадват ни промени.

Във песента ù има нова нота...

А ние сме си кучета червени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...