Вдъхновено от картина на Пол Гоген
Видях червено куче на една картина.
Изложбата бе пълна със ценители.
И всеки край картината премина.
Със безразличие. Или с възхита.
Харесах кучето. Съвсем на място беше.
Навярно имаше си своя тайна.
В главата ми натрапчиво въпросът се въртеше:
Умишлена ли бе червената боя, или случайна?
Какво ли искал е художникът да каже,
или на мъдрост някаква да ни научи?
Не се бе колебал пред нищо. Даже
да нарисува странното червено куче.
И ежедневно често ни се случва -
червени кучета пресрещат ни на всеки ъгъл.
Да ни напомнят, че не всичко сме научили
и Глобусът не е перфектно кръгъл.
В картината стоцветна на Живота
внезапно изненадват ни промени.
Във песента ù има нова нота...
А ние сме си кучета червени.
© Нина Чилиянска Всички права запазени