30 may 2008, 23:34

~червенокоска~

  Poesía » Otra
1.2K 0 3
 

Човечеците вървят напред, ала не виждат

Един след друг се нижат, на тълпи прииждат

Реката на живота им тече,

Вървят си те, а друго ги влече

Една е, но за всички тях, тя продължава,

Наивността им води ги, ала съдбата приближава

Обръща се за миг, реката става бурна и сърдита

Красотата и се изпарява, и ги връхлита

Оглеждат се тогава хората за бряг,

Спасението търсят, викат, бягат

Кога обаче бурята отмине, всеки я забравя,

А тя отново чака ги, макар понякога да се забавя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...