30 may 2008, 23:34

~червенокоска~

  Poesía » Otra
1.2K 0 3
 

Човечеците вървят напред, ала не виждат

Един след друг се нижат, на тълпи прииждат

Реката на живота им тече,

Вървят си те, а друго ги влече

Една е, но за всички тях, тя продължава,

Наивността им води ги, ала съдбата приближава

Обръща се за миг, реката става бурна и сърдита

Красотата и се изпарява, и ги връхлита

Оглеждат се тогава хората за бряг,

Спасението търсят, викат, бягат

Кога обаче бурята отмине, всеки я забравя,

А тя отново чака ги, макар понякога да се забавя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...