30 may 2008, 23:34

~червенокоска~

  Poesía » Otra
1.2K 0 3
 

Човечеците вървят напред, ала не виждат

Един след друг се нижат, на тълпи прииждат

Реката на живота им тече,

Вървят си те, а друго ги влече

Една е, но за всички тях, тя продължава,

Наивността им води ги, ала съдбата приближава

Обръща се за миг, реката става бурна и сърдита

Красотата и се изпарява, и ги връхлита

Оглеждат се тогава хората за бряг,

Спасението търсят, викат, бягат

Кога обаче бурята отмине, всеки я забравя,

А тя отново чака ги, макар понякога да се забавя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...