~червенокоска~
Човечеците вървят напред, ала не виждат
Един след друг се нижат, на тълпи прииждат
Реката на живота им тече,
Вървят си те, а друго ги влече
Една е, но за всички тях, тя продължава,
Наивността им води ги, ала съдбата приближава
Обръща се за миг, реката става бурна и сърдита
Красотата и се изпарява, и ги връхлита
Оглеждат се тогава хората за бряг,
Спасението търсят, викат, бягат
Кога обаче бурята отмине, всеки я забравя,
А тя отново чака ги, макар понякога да се забавя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ян Тра Всички права запазени
