16 nov 2017, 18:00

Червеното 

  Poesía » Del paisaje, Otra
716 2 4

 

Родено е от цвят на шипка

сред тръни, съчки и бодли.

Неуловимо като рибка

прегаря сухите треви

и литва със крилата на калинка

над макове и вятърни полета.

Тъй оживява цялата картинка

над вечерни и утринни морета.

Червеното е пламнала коприна.

През зимата – замръзнало носле.

На есен е дърво калина.

На пролет – огнено кончė.

Понякога подсмърча с драскотини

и гневно е, опарено, ожулено.

Друг път е сладко от малини

и ябълки от вятъра обрулени.

Умее със червило да рисува

или лютѝ парливо за очите.

На него нищо не му струва

да пламва и изгасва във косите.

Обича да се перчи, предизвиква,

не е обикновено, а вълшебно.

Да бъде скромно все не свиква,

да бъде скучно, непотребно.

Червеното е неотложно

и спешно, тъй нетърпеливо.

За него е безкрайно сложно

да бъде бавно,тихо, сиво.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??