Червеното
Родено е от цвят на шипка
сред тръни, съчки и бодли.
Неуловимо като рибка
прегаря сухите треви
и литва със крилата на калинка
над макове и вятърни полета.
Тъй оживява цялата картинка
над вечерни и утринни морета.
Червеното е пламнала коприна.
През зимата – замръзнало носле.
На есен е дърво калина.
На пролет – огнено кончė.
Понякога подсмърча с драскотини
и гневно е, опарено, ожулено.
Друг път е сладко от малини
и ябълки от вятъра обрулени.
Умее със червило да рисува
или лютѝ парливо за очите.
На него нищо не му струва
да пламва и изгасва във косите.
Обича да се перчи, предизвиква,
не е обикновено, а вълшебно.
Да бъде скромно все не свиква,
да бъде скучно, непотребно.
Червеното е неотложно
и спешно, тъй нетърпеливо.
За него е безкрайно сложно
да бъде бавно,тихо, сиво.
© Нели All rights reserved.
