14 may 2007, 16:32

Червеното най- ти отива

  Poesía
3K 0 23
Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...

Римата ти едва ли е питомна,
щом в душата страстта ти е дива.
Прелестна си до болка с правдивост,
а червеното, знай, ти отива.

Заразяваща, луда стихия,
през високи прегради преливаща -
гдето минеш, не чезнат следите ти
и червеното най- ти отива.

Смело впримчвай до болките трепета!
Хоризонтът пред теб се разкрива -
нека другите дишат праха ти,
щом червеното тъй ти отива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да. На твоите стихове, червеното страшно им ходи.
  • май заради мен са ти писали двойка)
    но пък ние двете сме голяма ДВОЙКА

    (прави са хората))))
  • Харесва ми! (Но може и в черно или бяло! ) А че тя е "истински пожар" - Вярно е! Във всяко едно отношение! Нали веднага "запали" всички! И ти и тя да сте все така весели и щастливи!
  • Ех, този огнен стихиен пожар!
    Поздрави и прегръдки и за двете - и за авторката, и за музата й! Целувки!
  • Поли, мила, заслужи го просто защото си ти - истинска, неподражаема... абе пожар си!!!
    Хенри, може би търсиш друг смисъл в червения цвят, Според мен, червеното е цветът на огнените натури. А пък ако я беше видял в онази червена рокля... /няма да споменавам за обувките, че за мъжете ще стане направо убийствено /
    Кире, и аз се радвам, че се запознахме. Разбира се, че ще си говорим много. А снимката ми е на Айфеловата кула. Бях в Париж преди месец. Имам още снимки, но не ми остава време да ги пусна в "Откровения". Обещала съм, обаче, значи ще стане.
    Благодаря на всички, които се спряха тук и я познаха.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...