Червеното най- ти отива
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...
Римата ти едва ли е питомна,
щом в душата страстта ти е дива.
Прелестна си до болка с правдивост,
а червеното, знай, ти отива.
Заразяваща, луда стихия,
през високи прегради преливаща -
гдето минеш, не чезнат следите ти
и червеното най- ти отива.
Смело впримчвай до болките трепета!
Хоризонтът пред теб се разкрива -
нека другите дишат праха ти,
щом червеното тъй ти отива!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
)