May 14, 2007, 4:32 PM

Червеното най- ти отива

  Poetry
3K 0 23
Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...

Римата ти едва ли е питомна,
щом в душата страстта ти е дива.
Прелестна си до болка с правдивост,
а червеното, знай, ти отива.

Заразяваща, луда стихия,
през високи прегради преливаща -
гдето минеш, не чезнат следите ти
и червеното най- ти отива.

Смело впримчвай до болките трепета!
Хоризонтът пред теб се разкрива -
нека другите дишат праха ти,
щом червеното тъй ти отива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да. На твоите стихове, червеното страшно им ходи.
  • май заради мен са ти писали двойка)
    но пък ние двете сме голяма ДВОЙКА

    (прави са хората))))
  • Харесва ми! (Но може и в черно или бяло! ) А че тя е "истински пожар" - Вярно е! Във всяко едно отношение! Нали веднага "запали" всички! И ти и тя да сте все така весели и щастливи!
  • Ех, този огнен стихиен пожар!
    Поздрави и прегръдки и за двете - и за авторката, и за музата й! Целувки!
  • Поли, мила, заслужи го просто защото си ти - истинска, неподражаема... абе пожар си!!!
    Хенри, може би търсиш друг смисъл в червения цвят, Според мен, червеното е цветът на огнените натури. А пък ако я беше видял в онази червена рокля... /няма да споменавам за обувките, че за мъжете ще стане направо убийствено /
    Кире, и аз се радвам, че се запознахме. Разбира се, че ще си говорим много. А снимката ми е на Айфеловата кула. Бях в Париж преди месец. Имам още снимки, но не ми остава време да ги пусна в "Откровения". Обещала съм, обаче, значи ще стане.
    Благодаря на всички, които се спряха тук и я познаха.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...