14.05.2007 г., 16:32

Червеното най- ти отива

3K 0 23
Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...

Римата ти едва ли е питомна,
щом в душата страстта ти е дива.
Прелестна си до болка с правдивост,
а червеното, знай, ти отива.

Заразяваща, луда стихия,
през високи прегради преливаща -
гдето минеш, не чезнат следите ти
и червеното най- ти отива.

Смело впримчвай до болките трепета!
Хоризонтът пред теб се разкрива -
нека другите дишат праха ти,
щом червеното тъй ти отива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да. На твоите стихове, червеното страшно им ходи.
  • май заради мен са ти писали двойка)
    но пък ние двете сме голяма ДВОЙКА

    (прави са хората))))
  • Харесва ми! (Но може и в черно или бяло! ) А че тя е "истински пожар" - Вярно е! Във всяко едно отношение! Нали веднага "запали" всички! И ти и тя да сте все така весели и щастливи!
  • Ех, този огнен стихиен пожар!
    Поздрави и прегръдки и за двете - и за авторката, и за музата й! Целувки!
  • Поли, мила, заслужи го просто защото си ти - истинска, неподражаема... абе пожар си!!!
    Хенри, може би търсиш друг смисъл в червения цвят, Според мен, червеното е цветът на огнените натури. А пък ако я беше видял в онази червена рокля... /няма да споменавам за обувките, че за мъжете ще стане направо убийствено /
    Кире, и аз се радвам, че се запознахме. Разбира се, че ще си говорим много. А снимката ми е на Айфеловата кула. Бях в Париж преди месец. Имам още снимки, но не ми остава време да ги пусна в "Откровения". Обещала съм, обаче, значи ще стане.
    Благодаря на всички, които се спряха тук и я познаха.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...