И под тази стряха се задържам за миг.

Скоро ще завилнее вихрушка над главите

като поглед, като сподавен вик!

С детелини закичвам ти мечтите.

И тези керемиди се оказаха нездрави -

за къща, но не за дом и то с душа.

Някъде другаде ще запретнем ръкави

с керемиди да градим синева.

Сега те изпращам на път мълчаливо.

Не говоря, защото всъщност те обичам.

В чантата съм си скрила червило

с цвят на рози, за да ти го напиша!