И под тази стряха се задържам за миг.
Скоро ще завилнее вихрушка над главите
като поглед, като сподавен вик!
С детелини закичвам ти мечтите.
И тези керемиди се оказаха нездрави -
за къща, но не за дом и то с душа.
Някъде другаде ще запретнем ръкави
с керемиди да градим синева.
Сега те изпращам на път мълчаливо.
Не говоря, защото всъщност те обичам.
В чантата съм си скрила червило
с цвят на рози, за да ти го напиша!