И под тази стряха се задържам за миг.
Скоро ще завилнее вихрушка над главите
като поглед, като сподавен вик!
С детелини закичвам ти мечтите.
И тези керемиди се оказаха нездрави -
за къща, но не за дом и то с душа.
Някъде другаде ще запретнем ръкави
с керемиди да градим синева.
Сега те изпращам на път мълчаливо.
Не говоря, защото всъщност те обичам.
В чантата съм си скрила червило
с цвят на рози, за да ти го напиша!
© Пепп All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
