14.12.2010 г., 15:11

Червило

1.3K 0 1

И под тази стряха се задържам за миг.

Скоро ще завилнее вихрушка над главите

като поглед, като сподавен вик!

С детелини закичвам ти мечтите.

 

И тези керемиди се оказаха нездрави -

за къща, но не за дом и то с душа.

Някъде другаде ще запретнем ръкави

с керемиди да градим синева.

 

Сега те изпращам на път мълчаливо.

Не говоря, защото всъщност те обичам.

В чантата съм си скрила червило

с цвят на рози, за да ти го напиша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм съгласна...аз виждам смисъл!
    Много ми харесва

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...