28 feb 2012, 14:26

Честит Рожден Ден, Аязмо мое! 

  Poesía » De amor
928 1 5

"Вода жадуваме, когато ни е суша.

(и знаем, че я има, дявол да я вземе...)

Ще ме напиеш с теб и ще ме сгушиш...

Какво от туй, че времето не му е време...?"

 

Маргарита Василева - враната

 

Свещен е скръбният плач на Иконата.

Свещена е силата на водата.

Тук всички пристъпват с поклони.

Ниска е горе вратата.

 

Храмът е простичък, вътре в скалата.

Измит със кръв е олтарът.

Няма изписване. Няма позлата.

Дузина свещи догарят...

 

Този, комуто сърцето е грубо,

този, който сбъркал е Пътя,

този, който е Бога изгубил,

който се чувства безрътен,

 

моли за Мъдрост, моли за Сили...

Душата Покой да намери...

Писва човеку с натегнати жили...

Долеко са райските двери...

 

Блага не молете! Те са си тлен...

Светлината е най-важна в неволи!

Помнете от мене: - Този е благословен,

който за други се моли!

 

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??