Честит Рожден Ден, Аязмо мое!
"Вода жадуваме, когато ни е суша.
(и знаем, че я има, дявол да я вземе...)
Ще ме напиеш с теб и ще ме сгушиш...
Какво от туй, че времето не му е време...?"
Маргарита Василева - враната
Свещен е скръбният плач на Иконата.
Свещена е силата на водата.
Тук всички пристъпват с поклони.
Ниска е горе вратата.
Храмът е простичък, вътре в скалата.
Измит със кръв е олтарът.
Няма изписване. Няма позлата.
Дузина свещи догарят...
Този, комуто сърцето е грубо,
този, който сбъркал е Пътя,
този, който е Бога изгубил,
който се чувства безрътен,
моли за Мъдрост, моли за Сили...
Душата Покой да намери...
Писва човеку с натегнати жили...
Долеко са райските двери...
Блага не молете! Те са си тлен...
Светлината е най-важна в неволи!
Помнете от мене: - Този е благословен,
който за други се моли!
© Красимир Дяков All rights reserved.
