30 dic 2011, 20:00

Честита да ни е!

  Poesía » Civil
771 1 2

 

 

       ЧЕСТИТА ДА НИ Е!

 

 

Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,

часовникът неуморно си отчита.

Година, пълна с болки, отминава пак,

въпроси в очите на всеки се прочита:

 

Колко от годината било е надежда,

колко от надеждата било е реалитет?

Колко мъка преобърната е в радост,

колко моменти пропити са със сладост?

 

В полунощ двете стрелки ще се слеят,

но хората прошка да поискат не умеят.

Честита да е! Прости ми! Давай, сега го кажи,

точно в дванадесет обичта си докажи!

 

Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,

стрелките кратко „спряха” да отмерват,

прегърнати и засмени сме отново пак,

времето, което ни остава, те измерват.

 

Ех, да можех стрелките назад да върна

и пропиляното в живота ни да възвърна!

Времето безкомпромисно върви, не спира

и с него човекът несъвършен си умира!

http://www.youtube.com/watch?v=pzrhOS7Ij2E 

 

Поздрав към Авторите и, разбира се, към

Екипа, за прекрасния сайт!

Здраве и успехи на всички! Да ни е Честита!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Blagodaria i na teb vesela i uspeshna da bade Sisi!
  • Времето безкомпромисно върви, не спира
    и с него човекът несъвършен умира!

    Истина!
    Весело посрещане на Новата Година, Маестро!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...