30.12.2011 г., 20:00

Честита да ни е!

772 1 2

 

 

       ЧЕСТИТА ДА НИ Е!

 

 

Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,

часовникът неуморно си отчита.

Година, пълна с болки, отминава пак,

въпроси в очите на всеки се прочита:

 

Колко от годината било е надежда,

колко от надеждата било е реалитет?

Колко мъка преобърната е в радост,

колко моменти пропити са със сладост?

 

В полунощ двете стрелки ще се слеят,

но хората прошка да поискат не умеят.

Честита да е! Прости ми! Давай, сега го кажи,

точно в дванадесет обичта си докажи!

 

Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,

стрелките кратко „спряха” да отмерват,

прегърнати и засмени сме отново пак,

времето, което ни остава, те измерват.

 

Ех, да можех стрелките назад да върна

и пропиляното в живота ни да възвърна!

Времето безкомпромисно върви, не спира

и с него човекът несъвършен си умира!

http://www.youtube.com/watch?v=pzrhOS7Ij2E 

 

Поздрав към Авторите и, разбира се, към

Екипа, за прекрасния сайт!

Здраве и успехи на всички! Да ни е Честита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Blagodaria i na teb vesela i uspeshna da bade Sisi!
  • Времето безкомпромисно върви, не спира
    и с него човекът несъвършен умира!

    Истина!
    Весело посрещане на Новата Година, Маестро!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...