Честна жена
Ранена бягам със изгнило сърце,
да търся утеха се скитам.
Защо ме наказа ти, зла вещице,
със крила да не политам?
За любов не съм ли годна, кажи?
Че поредният вчера замина,
или за бездушниците само важи,
да бягат оттук до Аржентина?
Безусловно сигурно ги плаша,
когато казвам, че давам любов,
„Аз от днес съм само Ваша!“,
И на душата слагат си покров.
Отрова? Дявол? Змия?
Кажи, какво ми има на мене!
От глава до пети – честна жена,
за клада ли съм, или за гърмене?
Такива веч‘ се май не искат,
верни и обичащи до гроб!
Само тяло в тяло да притискат
и да готвят от любимия ти дроб.
Хайде, тръгвай и ти. Не се бави.
Радвай се на свободата.
Аз ще се моля да ти провърви
и дано не те застигне самотата...
08.11.2015г.
© l.panterrra Todos los derechos reservados
Творбите ми са чувствени, защото изживявам всяка думичка вътрешно, което от една страна не е добре, но пък е гордост за мен, защото успявам да го изкажа с писания.
Благодаря ти, Влади! Поздрави от мен!