30 may 2023, 22:52

Четири стени

451 1 1

Празна стая с четири стени,
аз и ти сме неподвижни в мрака.
Щастието тръгна си, нали,
а можеше ли малко да почака?!

 

Часовникът минутите превърта,
върви напред и пак назад се връща.
Механизмът нещо се обърка
и вместо теб тъгата ме прегръща.

 

Прозорците треперят от вълнение,
студена пот облива всеки милиметър.
Тресат се в треска от зловещо напрежение,
измерено със счупен термометър.

 

А мислите ни водят диалог,
задочен и изпълнен със въздишки.
Мечтите наши - странен каталог,
изтъкан от бледожълти нишки.

 

Пред погледите - споменът за любовта.
Експлозия от някакви емоции...
Горят последни съчки в пепелта,
а вярвахме, че нямаме пороци...

 

Въздъхваш сякаш си смирен,
а стаята за този въздух тясна е.
Щастливият ни край е победен,
и съдбата наша вече ясна е.

 

Не съм за теб, не си за мен.
И пътници в различни сме посоки.
Последен ще е този ден,
последният с болката жестока.

 

До днеска я люлеех като в люлка -
сега си тръгвам, вдигам рамене,
а под завесата една светулка
от студ едва не ще умре..

 

Но мракът светлина не обещава,
и все по-тъмна дреха носи..
А пътят помежду ни се стеснява,
закъсняли ли са всичките въпроси...?!

 

Какво се случи и защо 
все устните са ярко бледи.
Животът е рисуван на платно
от битки, болки и победи.

 

И не е важно кой е победител,
и кой загуби в нашата игра.
Светулката - един случаен зрител,
сълза пророни. И умря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Светулката - един случаен зрител,
    сълза пророни. И умря."
    Много ми хареса, Михаела! Поздравления!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...