Празна стая с четири стени,
аз и ти сме неподвижни в мрака.
Щастието тръгна си, нали,
а можеше ли малко да почака?!
Часовникът минутите превърта,
върви напред и пак назад се връща.
Механизмът нещо се обърка
и вместо теб тъгата ме прегръща.
Прозорците треперят от вълнение,
студена пот облива всеки милиметър.
Тресат се в треска от зловещо напрежение,
измерено със счупен термометър. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up