12 abr 2012, 22:39

Четиридесет секунди

  Poesía » Otra
690 0 4

Отмерва време стенният часовник - 

четиридесет секунди на безсъние.

Вратата скърца шумно, недоволно.

Прозорците протракват развълнувани.

 

Шест струни гъделичкат тъмнината

в клепачи уморени и притворени.

Луната свети някак страшно, златна.

Звездите пък се крият, разтревожени.

 

Четиридесет секунди от безсъние - 

светът изглежда приказен и страшен.

Очите на нощта, бездънните,

иззад ъгъла се мъчат да ни сплашат.

 

Четиридесет секунди ще будуваме - 

сред сенките за пръв път ще сме искрени.

След четиридесет ще засънуваме

и ще оплитаме лъжа със истина.

 

А дотогава - нека да не светят

звездите и нощта да бъде тъмна.

Ще спим и никому не ще да пречим - 

четиридесет секунди ще съм будна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...