Четиридесет секунди
Отмерва време стенният часовник -
четиридесет секунди на безсъние.
Вратата скърца шумно, недоволно.
Прозорците протракват развълнувани.
Шест струни гъделичкат тъмнината
в клепачи уморени и притворени.
Луната свети някак страшно, златна.
Звездите пък се крият, разтревожени.
Четиридесет секунди от безсъние -
светът изглежда приказен и страшен.
Очите на нощта, бездънните,
иззад ъгъла се мъчат да ни сплашат.
Четиридесет секунди ще будуваме -
сред сенките за пръв път ще сме искрени.
След четиридесет ще засънуваме
и ще оплитаме лъжа със истина.
А дотогава - нека да не светят
звездите и нощта да бъде тъмна.
Ще спим и никому не ще да пречим -
четиридесет секунди ще съм будна.
© Мария All rights reserved.
