5 jun 2008, 15:36

Четиристишия 8 

  Poesía
633 0 9
             * * *

Сънувах ни.
Етюд във черно изиграхме като прИми.
Звукът бе намален до минимум.
Прожекторът объркани посоки сочеше...


           * * *

Умира времето и дрехите умират.
И рухва целият театър между нас.
Като земя съм - обетована.
А ти - пазачът на крепостта.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??