Четиристишия 8

5 jun 2008, 15:36

Poesía

662 0 9

* * *
Сънувах ни.
Етюд във черно изиграхме като прИми.
Звукът бе намален до минимум.
Прожекторът объркани посоки сочеше...
* * *
Умира времето и дрехите умират.
И рухва целият театър между нас.
Като земя съм - обетована.
А ти - пазачът на крепостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Четиристишия 8

Искате да прочетете повече?

Propuestas