5 июн. 2008 г., 15:36

Четиристишия 8 

  Поэзия
634 0 9
             * * *

Сънувах ни.
Етюд във черно изиграхме като прИми.
Звукът бе намален до минимум.
Прожекторът объркани посоки сочеше...


           * * *

Умира времето и дрехите умират.
И рухва целият театър между нас.
Като земя съм - обетована.
А ти - пазачът на крепостта.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??