Четирите годишни времена - Лято
На небесната бездна в средата,
обградено с нежна синева,
огнени лъчи слънцето мята
по нагрятата, изпръхнала земя.
Слънцето пече, припича.
Танцува вихрушка прашна.
Всяка твар към сянка тича -
подслон от жегата страшна.
Но на хоризонта нещо става.
Той променя се и сякаш страда.
Почервенява, после потъмнява
от идващата с грохот изненада.
Черен облак се зададе.
Задуха вятър. Притъмня.
Просветна. Гръм се раздаде.
Пороен дъжд заваля.
Дъждът се излива, плющи.
Светкавици режат тъмата.
След тях силно гърми.
Небето прегърна земята.
Облакът отмина. Настъпи тишина.
Слънцето се показа. Огря.
Заля със свойта светлина
окъпаната от дъжда земя.
А до него в синевата,
с красивите си цветове,
нежно засвети дъгата -
палитра рисувана от Богове.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados