14 jul 2013, 22:33

Четирите годишни времена - Лято

751 0 0

                                             Четирите годишни времена - Лято

                                                                     

                                                 На небесната бездна в средата,

                                                 обградено с нежна синева,

                                                 огнени лъчи слънцето мята

                                                 по нагрятата, изпръхнала земя.

                                                                    

                                                 Слънцето пече, припича.

                                                 Танцува вихрушка прашна.

                                                 Всяка твар към сянка тича -

                                                 подслон от жегата страшна.

                                                              

                                                 Но на хоризонта нещо става.

                                                 Той променя се и сякаш страда.

                                                 Почервенява, после потъмнява

                                                 от идващата с грохот изненада.

                                                        

                                                 Черен облак се зададе.

                                                 Задуха вятър. Притъмня.

                                                 Просветна. Гръм се раздаде.

                                                 Пороен дъжд заваля.

                                                                         

                                                 Дъждът се излива, плющи.

                                                 Светкавици режат тъмата.

                                                 След тях силно гърми.

                                                 Небето прегърна земята.

                                                                   

                                                 Облакът отмина. Настъпи тишина.

                                                 Слънцето се показа. Огря.

                                                 Заля със свойта светлина

                                                 окъпаната от дъжда земя.

                                                               

                                                 А до него в синевата,

                                                 с красивите си цветове,

                                                 нежно засвети дъгата -

                                                 палитра рисувана от Богове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...