Jul 14, 2013, 10:33 PM

Четирите годишни времена - Лято

745 0 0

                                             Четирите годишни времена - Лято

                                                                     

                                                 На небесната бездна в средата,

                                                 обградено с нежна синева,

                                                 огнени лъчи слънцето мята

                                                 по нагрятата, изпръхнала земя.

                                                                    

                                                 Слънцето пече, припича.

                                                 Танцува вихрушка прашна.

                                                 Всяка твар към сянка тича -

                                                 подслон от жегата страшна.

                                                              

                                                 Но на хоризонта нещо става.

                                                 Той променя се и сякаш страда.

                                                 Почервенява, после потъмнява

                                                 от идващата с грохот изненада.

                                                        

                                                 Черен облак се зададе.

                                                 Задуха вятър. Притъмня.

                                                 Просветна. Гръм се раздаде.

                                                 Пороен дъжд заваля.

                                                                         

                                                 Дъждът се излива, плющи.

                                                 Светкавици режат тъмата.

                                                 След тях силно гърми.

                                                 Небето прегърна земята.

                                                                   

                                                 Облакът отмина. Настъпи тишина.

                                                 Слънцето се показа. Огря.

                                                 Заля със свойта светлина

                                                 окъпаната от дъжда земя.

                                                               

                                                 А до него в синевата,

                                                 с красивите си цветове,

                                                 нежно засвети дъгата -

                                                 палитра рисувана от Богове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...