Jul 14, 2013, 10:33 PM

Четирите годишни времена - Лято

749 0 0

                                             Четирите годишни времена - Лято

                                                                     

                                                 На небесната бездна в средата,

                                                 обградено с нежна синева,

                                                 огнени лъчи слънцето мята

                                                 по нагрятата, изпръхнала земя.

                                                                    

                                                 Слънцето пече, припича.

                                                 Танцува вихрушка прашна.

                                                 Всяка твар към сянка тича -

                                                 подслон от жегата страшна.

                                                              

                                                 Но на хоризонта нещо става.

                                                 Той променя се и сякаш страда.

                                                 Почервенява, после потъмнява

                                                 от идващата с грохот изненада.

                                                        

                                                 Черен облак се зададе.

                                                 Задуха вятър. Притъмня.

                                                 Просветна. Гръм се раздаде.

                                                 Пороен дъжд заваля.

                                                                         

                                                 Дъждът се излива, плющи.

                                                 Светкавици режат тъмата.

                                                 След тях силно гърми.

                                                 Небето прегърна земята.

                                                                   

                                                 Облакът отмина. Настъпи тишина.

                                                 Слънцето се показа. Огря.

                                                 Заля със свойта светлина

                                                 окъпаната от дъжда земя.

                                                               

                                                 А до него в синевата,

                                                 с красивите си цветове,

                                                 нежно засвети дъгата -

                                                 палитра рисувана от Богове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...