14 июл. 2013 г., 22:33

Четирите годишни времена - Лято

752 0 0

                                             Четирите годишни времена - Лято

                                                                     

                                                 На небесната бездна в средата,

                                                 обградено с нежна синева,

                                                 огнени лъчи слънцето мята

                                                 по нагрятата, изпръхнала земя.

                                                                    

                                                 Слънцето пече, припича.

                                                 Танцува вихрушка прашна.

                                                 Всяка твар към сянка тича -

                                                 подслон от жегата страшна.

                                                              

                                                 Но на хоризонта нещо става.

                                                 Той променя се и сякаш страда.

                                                 Почервенява, после потъмнява

                                                 от идващата с грохот изненада.

                                                        

                                                 Черен облак се зададе.

                                                 Задуха вятър. Притъмня.

                                                 Просветна. Гръм се раздаде.

                                                 Пороен дъжд заваля.

                                                                         

                                                 Дъждът се излива, плющи.

                                                 Светкавици режат тъмата.

                                                 След тях силно гърми.

                                                 Небето прегърна земята.

                                                                   

                                                 Облакът отмина. Настъпи тишина.

                                                 Слънцето се показа. Огря.

                                                 Заля със свойта светлина

                                                 окъпаната от дъжда земя.

                                                               

                                                 А до него в синевата,

                                                 с красивите си цветове,

                                                 нежно засвети дъгата -

                                                 палитра рисувана от Богове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...