23 dic 2011, 21:25

Четвъртък

  Poesía » Otra
905 0 0

Четвърти ден – четвъртък -

лекционен ден.

Скуката е тук, присъства

и денят е в неин плен.

Ден, а сякаш вечност цяла -

минутите са векове.

В стаята, старинно бяла,

лектор монолог чете.

Въздухът е пълен с думи -

трудно се поема дъх.

Бормова е в своя връх -

Извинете ме, не чух!

Архивисти, експертисти,

тук таме - хронологисти.

Документи, методисти,

теории чисти и нечисти.

Мисли, думи, букви, звук -

само това присъства тук.

Тъжно времето минава,

макар и бавно покрай нас.

И след тоз вековно дълъг час

от лекцията нищо не остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....