23 dic 2011, 21:25

Четвъртък

  Poesía » Otra
901 0 0

Четвърти ден – четвъртък -

лекционен ден.

Скуката е тук, присъства

и денят е в неин плен.

Ден, а сякаш вечност цяла -

минутите са векове.

В стаята, старинно бяла,

лектор монолог чете.

Въздухът е пълен с думи -

трудно се поема дъх.

Бормова е в своя връх -

Извинете ме, не чух!

Архивисти, експертисти,

тук таме - хронологисти.

Документи, методисти,

теории чисти и нечисти.

Мисли, думи, букви, звук -

само това присъства тук.

Тъжно времето минава,

макар и бавно покрай нас.

И след тоз вековно дълъг час

от лекцията нищо не остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...