23.12.2011 г., 21:25

Четвъртък

897 0 0

Четвърти ден – четвъртък -

лекционен ден.

Скуката е тук, присъства

и денят е в неин плен.

Ден, а сякаш вечност цяла -

минутите са векове.

В стаята, старинно бяла,

лектор монолог чете.

Въздухът е пълен с думи -

трудно се поема дъх.

Бормова е в своя връх -

Извинете ме, не чух!

Архивисти, експертисти,

тук таме - хронологисти.

Документи, методисти,

теории чисти и нечисти.

Мисли, думи, букви, звук -

само това присъства тук.

Тъжно времето минава,

макар и бавно покрай нас.

И след тоз вековно дълъг час

от лекцията нищо не остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...