Четвърти ден – четвъртък -

лекционен ден.

Скуката е тук, присъства

и денят е в неин плен.

Ден, а сякаш вечност цяла -

минутите са векове.

В стаята, старинно бяла,

лектор монолог чете.

Въздухът е пълен с думи -

трудно се поема дъх.

Бормова е в своя връх -

Извинете ме, не чух!

Архивисти, експертисти,

тук таме - хронологисти.

Документи, методисти,

теории чисти и нечисти.

Мисли, думи, букви, звук -

само това присъства тук.

Тъжно времето минава,

макар и бавно покрай нас.

И след тоз вековно дълъг час

от лекцията нищо не остава.