23 дек. 2011 г., 21:25

Четвъртък

906 0 0

Четвърти ден – четвъртък -

лекционен ден.

Скуката е тук, присъства

и денят е в неин плен.

Ден, а сякаш вечност цяла -

минутите са векове.

В стаята, старинно бяла,

лектор монолог чете.

Въздухът е пълен с думи -

трудно се поема дъх.

Бормова е в своя връх -

Извинете ме, не чух!

Архивисти, експертисти,

тук таме - хронологисти.

Документи, методисти,

теории чисти и нечисти.

Мисли, думи, букви, звук -

само това присъства тук.

Тъжно времето минава,

макар и бавно покрай нас.

И след тоз вековно дълъг час

от лекцията нищо не остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...