Чичко Критичко

Следи под вежди, кат' калпака рунтав

на турист със дестинация Сибир, 

какво се случва и чете, готов

да въдвори със меча праведен свой... мир...

Професор е по празнодумие и суета,

което правото му дава на съдѝя –

Помага, колко' на желязото, ръжда,

но думата му тежка е... като казан с помия...

И плаши гаргите и другите пернати 

из сайтовете, там върлува он,

а те на птича гад са 'се богати,

и мъдрости... във целофана на бонбон...

Но Той е важният, Той, Краля-Слън... чоглед...

(Или подобен изразът бе, ама все едно!)

Кошмарът жив на всеки жив пуйет,

наглеждащ строго с' стъклено око...

И тук в безсмъртна ода Го възпявам

(Демек, подмазвам се с голема баданарка)

В устата му критическа своя... стих поставям,

да върне жеста мазен... че творба е ярка...

А аз ще удрям челото си виртуално

о пода липсващ, по който он върви -

Ще хваля словото му, че е гениално,

и пее даже, ако в случая, пърди...

Ох, колко пот пролях, талант и още,

но го възпях достойно, мисля, да!

Заслужава си безсънните ми нощи -

Шедьовър снесох, а сега, Ура!...

***

Това за тебе е от мене всичко

поднесено с поклон, с респект!

Ти си Вилик, ти, Чичко Критичко!

(Тук танцуват голи пуйетеси за ефект).

05.04.2025.