Чичко Критичко
Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета,
което правото му дава на съдѝя –
Помага, колко' на желязото, ръжда,
но думата му тежка е... като казан с помия...
И плаши гаргите и другите пернати
из сайтовете, там върлува он,
а те на птича гад са 'се богати,
и мъдрости... във целофана на бонбон...
Но Той е важният, Той, Краля-Слън... чоглед...
(Или подобен изразът бе, ама все едно!)
Кошмарът жив на всеки жив пуйет,
наглеждащ строго с' стъклено око...
И тук в безсмъртна ода Го възпявам
(Демек, подмазвам се с голема баданарка)
В устата му критическа своя... стих поставям,
да върне жеста мазен... че творба е ярка...
А аз ще удрям челото си виртуално
о пода липсващ, по който он върви -
Ще хваля словото му, че е гениално,
и пее даже, ако в случая, пърди...
Ох, колко пот пролях, талант и още,
но го възпях достойно, мисля, да!
Заслужава си безсънните ми нощи -
Шедьовър снесох, а сега, Ура!...
***
Това за тебе е от мене всичко
поднесено с поклон, с респект!
Ти си Вилик, ти, Чичко Критичко!
(Тук танцуват голи пуйетеси за ефект).
05.04.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.