23 may 2021, 7:02

Чинарът разказва

  Poesía » Otra
492 2 8

 

Този златен разцъфнал Калофер

толкоз рози, надежди роди.

Под Балкана полегнал на завет,

сякаш времето спрял да брои.

 

Но разказва чинарът вековен

за младежа с черни очи.

За априлий размирен, бунтовен,

за момчето, което гори.

 

Как със двете си голи ръце

срещу колоса тръгнало смело.

За народ и за майка да мре,

двеста млади юнаци повело.

 

И разказва чинарът прастар,

как във битката паднало славно.

Как гората му свила олтар,

самодиви го вдигнали бавно.

 

На ръце го понесли в нощта,

песни пеели, свирели с лира.

И момчето изгряло в звезда!

Паднал в боя - той не умира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...