Чинарът разказва
Този златен разцъфнал Калофер
толкоз рози, надежди роди.
Под Балкана полегнал на завет,
сякаш времето спрял да брои.
Но разказва чинарът вековен
за младежа с черни очи.
За априлий размирен, бунтовен,
за момчето, което гори.
Как със двете си голи ръце
срещу колоса тръгнало смело.
За народ и за майка да мре,
двеста млади юнаци повело.
И разказва чинарът прастар,
как във битката паднало славно.
Как гората му свила олтар,
самодиви го вдигнали бавно.
На ръце го понесли в нощта,
песни пеели, свирели с лира.
И момчето изгряло в звезда!
Паднал в боя - той не умира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
