10 ago 2010, 12:31

Чиниите се чупят главоломно

  Poesía » Otra
997 0 8

А скърцащите маси се пропиват

с винарките на вопли и терзание.

И келнер (от немай къде) попива

разсипаните скърби и изгнание.

Отрупани покривки се нареждат

по филми (цветни) и банкети.

Огризки (жилави) се тук подреждат

в квартала на бедняците проклети.

Ръцете са отпуснали съсухрено

ракията във стъкленост и мазност.

Изгърбва се теглото, а душата (мухъл)

загубила е цвят и давност.

И нека да е люто. Гняв и яд

в парчетата на смислите и чаши.

И нека да е гладно. Вчерашния си обяд

сънуваха децата наши.

Тъмно нека да е. Студ и гърч.

Кукувицата изсвири и замря.

Келнер, идвай, че поръчвам -

отровата на моята змия.

Чиниите се чупят главоломно

в таверните на лъскавите хора.

Чиниите са пусти и погромни

в пропукани съдби (там долу).


 

09.08.2010

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Daisy Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...