Чиниите се чупят главоломно
А скърцащите маси се пропиват
с винарките на вопли и терзание.
И келнер (от немай къде) попива
разсипаните скърби и изгнание.
Отрупани покривки се нареждат
по филми (цветни) и банкети.
Огризки (жилави) се тук подреждат
в квартала на бедняците проклети.
Ръцете са отпуснали съсухрено
ракията във стъкленост и мазност.
Изгърбва се теглото, а душата (мухъл)
загубила е цвят и давност.
И нека да е люто. Гняв и яд
в парчетата на смислите и чаши.
И нека да е гладно. Вчерашния си обяд
сънуваха децата наши.
Тъмно нека да е. Студ и гърч.
Кукувицата изсвири и замря.
Келнер, идвай, че поръчвам -
отровата на моята змия.
Чиниите се чупят главоломно
в таверните на лъскавите хора.
Чиниите са пусти и погромни
в пропукани съдби (там долу).
09.08.2010
© Daisy All rights reserved.
