9 jun 2011, 22:20

Чиновник

  Poesía » Civil
818 0 3

Зад бюрото, от сутринта, клати своите крака.

Първото кафе изпи, но все още му се спи.

Кисел е и този ден, пак налегнал го е лен.

А на бюрото, разпиляни, чакат преписките стари.

Нещо, ще изчакат още - ще прегледа своята поща.

Има важна новина, пак спечелил е търга!

Комисионна днес ще има, на Хавай ще да почива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Смач Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това на Ники ми хареса повече
  • Обичам те, другарю Бюрократ,
    макар че си такава запетайка.
    Обичам те горещо. Като брат
    от втори татко и десета майка.

    Обичам те, когато си сърдит
    и ме премазва мощното ти тяло,
    и мигам на парцали - ерудит,
    за теб девета дупка на кавала.

    О, знам, че съм виновен за това,
    че учих много, за да бъда беден,
    и тичах като щурав през глава
    за документи: че не съм наведен;

    че плащам вичко без един въпрос
    и съм отдавна трайно безработен;
    че имам две ръце и хремав нос
    и никакви наследствени имоти;

    че Дядо Мраз не ми е братовчед
    и папата дори не ми е чичо...
    Попълвам формулярите безчет
    и въпреки това си те обичам.

    Обичам те като да си ми брат,
    додето в твойта стая си кротувам,
    ала отвън, другарю Бюрократ,
    дори и брат си мога да напсувам!
  • А в стихчето нефелно, вместо сарказъм,
    прозира от завист разтресъл те спазъм.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...