9 июн. 2011 г., 22:20

Чиновник

820 0 3

Зад бюрото, от сутринта, клати своите крака.

Първото кафе изпи, но все още му се спи.

Кисел е и този ден, пак налегнал го е лен.

А на бюрото, разпиляни, чакат преписките стари.

Нещо, ще изчакат още - ще прегледа своята поща.

Има важна новина, пак спечелил е търга!

Комисионна днес ще има, на Хавай ще да почива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Смач Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това на Ники ми хареса повече
  • Обичам те, другарю Бюрократ,
    макар че си такава запетайка.
    Обичам те горещо. Като брат
    от втори татко и десета майка.

    Обичам те, когато си сърдит
    и ме премазва мощното ти тяло,
    и мигам на парцали - ерудит,
    за теб девета дупка на кавала.

    О, знам, че съм виновен за това,
    че учих много, за да бъда беден,
    и тичах като щурав през глава
    за документи: че не съм наведен;

    че плащам вичко без един въпрос
    и съм отдавна трайно безработен;
    че имам две ръце и хремав нос
    и никакви наследствени имоти;

    че Дядо Мраз не ми е братовчед
    и папата дори не ми е чичо...
    Попълвам формулярите безчет
    и въпреки това си те обичам.

    Обичам те като да си ми брат,
    додето в твойта стая си кротувам,
    ала отвън, другарю Бюрократ,
    дори и брат си мога да напсувам!
  • А в стихчето нефелно, вместо сарказъм,
    прозира от завист разтресъл те спазъм.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...