9 feb 2008, 9:23

Числа, които някъде започват...

  Poesía » Otra
2.4K 0 27

Баща ми -

дребнолик счетоводител,
след като шумно бе застрелял мама -
налапа пистолет със заглушител.
А беше трезвен.

Като трезвен задник.
Почервеня емайлът на бюрото му.
Любимите перфектно-бели листове
с числа,

които някъде започват...

 

И син на осем. Да пресметне истината.

 

2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • объркан съм...а може би така започва всичко...с незнание
  • иии... аз да знам какво да кажа...?
    Истински диамант е този стих!
  • Внушение на н-та степен!!!
    Невероятна си!
  • Павлина Йосева!Край, окончателно се признавам за покорена от Поезията ти!При теб се отбиваме просто да си помълчим, защото ти си тази, която владее думите!
  • Тези голи и страшни истини направо разтърсват и показват нелепостта на тоя "ш*бан" живот. Браво невероятнице!!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...