9 февр. 2008 г., 09:23

Числа, които някъде започват...

2.4K 0 27

Баща ми -

дребнолик счетоводител,
след като шумно бе застрелял мама -
налапа пистолет със заглушител.
А беше трезвен.

Като трезвен задник.
Почервеня емайлът на бюрото му.
Любимите перфектно-бели листове
с числа,

които някъде започват...

 

И син на осем. Да пресметне истината.

 

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • объркан съм...а може би така започва всичко...с незнание
  • иии... аз да знам какво да кажа...?
    Истински диамант е този стих!
  • Внушение на н-та степен!!!
    Невероятна си!
  • Павлина Йосева!Край, окончателно се признавам за покорена от Поезията ти!При теб се отбиваме просто да си помълчим, защото ти си тази, която владее думите!
  • Тези голи и страшни истини направо разтърсват и показват нелепостта на тоя "ш*бан" живот. Браво невероятнице!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....