Feb 9, 2008, 9:23 AM

Числа, които някъде започват...

  Poetry » Other
2.4K 0 27

Баща ми -

дребнолик счетоводител,
след като шумно бе застрелял мама -
налапа пистолет със заглушител.
А беше трезвен.

Като трезвен задник.
Почервеня емайлът на бюрото му.
Любимите перфектно-бели листове
с числа,

които някъде започват...

 

И син на осем. Да пресметне истината.

 

2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • объркан съм...а може би така започва всичко...с незнание
  • иии... аз да знам какво да кажа...?
    Истински диамант е този стих!
  • Внушение на н-та степен!!!
    Невероятна си!
  • Павлина Йосева!Край, окончателно се признавам за покорена от Поезията ти!При теб се отбиваме просто да си помълчим, защото ти си тази, която владее думите!
  • Тези голи и страшни истини направо разтърсват и показват нелепостта на тоя "ш*бан" живот. Браво невероятнице!!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....