В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато,
греховно, праведно в човека
се бе събрало като птиче ято,
но не за полет, а за клетви...
И Господ даже се почуди,
с какво Жената е виновна?
Че тази смелост да се влюби, 
на никого не е угодна?... 
Нима е тя прелюбодейка, 
в душата ѝ щом тлее огън? 
И кой е тази летаргична блейка, 
да я превърне в бледия си спомен? 
Защо ли трябва да се кланя 
на всяко мъжко безхаберие, 
че видиш ли, обран бостан е, 
ако не "пусне" тялом на доверие... 
И нека Вий - туй зло съдилище, 
да знайте истина и без присъда! 
"Жена" е името на туй Чистилище! 
И храм в живота ми ще бъде!... 

Стихопат. 
Danny Diester