Чистилище
В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато,
греховно, праведно в човека
се бе събрало като птиче ято,
но не за полет, а за клетви...
И Господ даже се почуди,
с какво Жената е виновна?
Че тази смелост да се влюби,
на никого не е угодна?...
Нима е тя прелюбодейка,
в душата ѝ щом тлее огън?
И кой е тази летаргична блейка,
да я превърне в бледия си спомен?
Защо ли трябва да се кланя
на всяко мъжко безхаберие,
че видиш ли, обран бостан е,
ако не "пусне" тялом на доверие...
И нека Вий - туй зло съдилище,
да знайте истина и без присъда!
"Жена" е името на туй Чистилище!
И храм в живота ми ще бъде!...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
