17 abr 2018, 22:25

Чистилище

  Poesía
786 1 5

Самотна е бялата стая,

с две сини очи на тавана.

Тук влизам да се покая

след всяка бездушна нирвана.

 

Душата ми се пречиства.

Все търся вярна пътека.

Дърво без корен разлиства

корона свежа и мека.

 

Съдбовна е бялата стая,

с две строги очи там – отгоре –

чистилище светло на Рая,

където със Господ говоря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво изразена емоция....
  • Хареса ми. На мен не ми трябват очи на тавана,за да си говоря с Бог. Когато ми се прииска,на ум, говоря за всичко. Споделям, питам, моля, благодаря... Понякога Той ме търси,за да ме предупреди да внимавам, или да ме подготви за изпитание. Доскоро това ставаше само относно близките ми. На скоро кръгът се разшири. Бях предупредена за голяма болка на позната. След половин час тя ми се обади, че е починал мъжът и. Не се хваля. Просто, така си общуваме с Него. Много години. Вече нямам нужда от помощни средства.
  • И аз харесах! Поздрави,Симеоне!
  • Хареса ми!
  • Браво! Всички имаме нужда от това и трябва да се осъзнаем! Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...