SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
17 abr 2018, 22:25

Чистилище 

  Poesía
455 1 5

Самотна е бялата стая,

с две сини очи на тавана.

Тук влизам да се покая

след всяка бездушна нирвана.

 

Душата ми се пречиства.

Все търся вярна пътека.

Дърво без корен разлиства

корона свежа и мека.

 

Съдбовна е бялата стая,

с две строги очи там – отгоре –

чистилище светло на Рая,

където със Господ говоря...

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво изразена емоция....
  • Хареса ми. На мен не ми трябват очи на тавана,за да си говоря с Бог. Когато ми се прииска,на ум, говоря за всичко. Споделям, питам, моля, благодаря... Понякога Той ме търси,за да ме предупреди да внимавам, или да ме подготви за изпитание. Доскоро това ставаше само относно близките ми. На скоро кръгът се разшири. Бях предупредена за голяма болка на позната. След половин час тя ми се обади, че е починал мъжът и. Не се хваля. Просто, така си общуваме с Него. Много години. Вече нямам нужда от помощни средства.
  • И аз харесах! Поздрави,Симеоне!
  • Хареса ми!
  • Браво! Всички имаме нужда от това и трябва да се осъзнаем! Поздравления!
Propuestas
: ??:??